popolo (Илиян)
214 129
4 нояб. 2006 г., 23:25

Дъб 

  Поэзия
643 0 4
Във последния дъх я открих
и я сплетох във свойта корона,
станах неин възлюбен жених
пред света, съвестта и закона.

Слънчев лъч ни кумува, и цял
засиял е от гордост и радост.
Нарисува ни булчин воал
и ни сложи на първата маса.

През пътека от ланшни листа
идват гостите на тържеството,
за да чуят съдбовното "да"
и избършат сълза от окото…

Само клетникът гордо мълчи
и не чува сватбарската врява-
той от снощи на мене виси
и смъртта си за булка ми дава.

© Илиян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??