Кой те създаде вътре във душата,
аз питам се, щом зърна те, Дъга?
На светлината танц си със водата,
безмилостно изпълнен след дъжда.
Ти с цветове под Слънце ще изгрееш,
и неслучайно идваш, ей така.
Щом с топлите си краски се засмееш,
знам, ти си от материя – мечта!
© Данаил Таков Все права защищены