И щом светлинката на душата ти угасне,
и животът пред очите мигом посивее,
болката сърдечна не ще да зарасне,
дори до слънце ясно, небето все тъмнее.
Поглед празен безутешно горе вдигаш
да посрещнеш следващия удар на съдбата…
надежда светла нивга не намираш,
на път изгубен си, но още те държат краката.
Дните мрачни дълги като месеци минават,
разнасян в тях като от буря вечна -
порой и гръм нестихващи опустошават
всеки мираж на радостта далечна… ...