По паважа свети дъжд. Дъгата се гмурка в локвите, плискайки се като дете. Потапя косите ги, тежки от радост. Картина от цветове, взета от многоцветното по изгрев небе. А до локвата - птиче. Сиви са перата. Едноцветни. Като сълза сред вода. А синьо-зелената кръв на дъгата прелива във златна, налива се с алена красота. А птичето е протегнало крака. Нагоре. Към небето. Измито до бяло. Ноктите са свити, в последна тъга, тъга по своето небе. Сърчицето, лишено от крилете си, спряло. Две крила пречупени, напоени с вода. Сиви, но тежки от красота. Красотата на безсмъртната мечта, красотата на полета на една неочернена птича душа. А дъгата със пръсти виолетови се измъква от локвата кална. Аленееща от светлина, тя докосва с коси две счупени крила, лежащи сиви на паважа...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.