Нека не мълчим много дълго, не прекалено.
Няма ли дъх на думи, става студено.
Няма ли тайни мисли с теб споделени,
ставаме си излишни, чужди без време.
Помежду ни нека не ляга така самотата,
рано е още да бъдем с теб непознати.
Нека си кажем нужното, онова в сърцата.
Само така ще превърнем в наша и тишината.
© Надежда Тошкова Все права защищены
Благодаря ви!