*Дъхът на мъртва мараня*
Линеали в ехото на гръм,
сърдечност безметежна...
Едничка лудост суха - трън,
набиваща ни нежност.
А може и да бяха пърхащи крила.
Прах от срутената сграда.
Дъхът на мъртва мараня
или поредната олющена фасада...
Кърпим само и лепим
отронени мазилки, стари досиета
и без кафета пак не спим, ...