ДЪЖД

Назъбена светкавица разпуква мрака

и срива тъмносиния емайл небесен,

и вечерта притихва мокра сред листака.

Настръхнал дъжд. Поле. Октомври. Есен.

И зъзнат тъжни ниви в умбра и сиена*,

в които облаците мокри тежко лягат,

и тъмен бистър* с дъх на есен слиза в мене.

Безлунна вечер. Хладен вятър. Влага.

И падащата от небето нощ разлива

размита сепия* по тъмните поляни,

премръзнал вихър лудо вее кална грива.

Беззвезден мрак. Светкавици. Мълчание.

Крайпътни орехи размахват клони голи,

в гротескна жива върволица наловени –

една старинна провансалска фарандола*.

Студено. Пусто. Мракът сякаш стене.

Дъждът плющи. Не свети месец още.

Аз търся в мрака късче счупен свод небесен

с една звезда за идващите зимни нощи.

Настръхнал свят. Поле. Октомври. Есен.

________

*умбра, сиена, бистър, сепия – минерални и органичнибои за рисуване с тъмно-кафяв цвят;

*фарандола – старинен провансалски танц, в който танцьорите, хванати за ръце, образуват дълга верига.