Изваля... Изваля... Изваля...
И потъна земята в тъга.
А от влажната нощна тъма
наднича в прозореца самотна луна.
Свидетел ням, мълчалив,
на моите мисли, притихнали:
"В този миг къде си, Любов?
И ТИ ЛИ в съня си рисуваш приказки?".
Изваля... Изваля... Изваля...
Обичта ми до тебе достигна ли?
Всяка капка бе моя сълза
от съня ми избягала, със усмивка, ...