30 окт. 2012 г., 11:22

Дъжд 

  Поэзия
835 0 4

Дъждът отмива всичко,

безстрастно заличава

натрупаните скърби,

горчилки,

самота...

и глупавото чувство,

че някой е обичал

за ден,

за два,

за час,

в душата ти дълбае,

разкъсва ти ума,

убива твойта страст,

а вън,

под светлините

на дремещия град,

убийствено и тъжно,

студено,

присмехулно,

ехидно,

и без жал

се сипе

леден дъжд,

убиец на мечти...

© Марин Ташков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??