Дъждът вали отново и не спира,
врабчетата се скриха чак,
бунтарското във мен напира
и слънце искам да изгрее пак.
Във въздуха да пърхат пеперуди,
да ме погалят слънчеви лъчи,
и пролетта отново да събуди
копнежи скрити и мечти.
Да се разлистят тъжните дървета,
тревички по поляните да порастат,
от смях на влюбени момчета
улиците светли да кънтят.
Къде си, слънчице прекрасно,
зад облаците ли се скри?
А ти, дъждецо непрестанен,
отивай си, и моля ти се, спри!
© Валка Все права защищены