Дъжд
Дъждът се ражда от тъга,
когато облаците плачат.
И сълзите му, във дъга
по запотеното стъкло, се влачат.
И по лицето ми грима размазват,
и с него стичат се така, че
със нищо да не ти подсказват,
изпращайки те, как аз плача.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены