20 сент. 2008 г., 08:18
Дъжд
Студено, объркано, зелено,
думите са малко, а сълзите много.
Пролетно се поклащаш,
заспивайки на пресекулки.
Така е добре, дори фантастично.
Лека нощ на теб, лека нощ на мен...
Наред ли е всичко, спиш ли?
Какво сънуваш, а можеш ли още?
Чужди очи попиваш с усмивка,
записваш спомени от светлата страна.
Изкъпах си думите, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация