Боли...
От студени сълзи,
от разбити мечти...
Само боли!
Изморено сърце,
празни ръце,
измъчени устни,
предадено лице!
И пак самота!
Няма вече усмивка.
Само една голяма празнина...
Няма ли някъде отбивка?
Стига ми толкова!
Нито любов,
ни капка щастие.
Някой да счупи тази окова!
Няма герои...
Нито принцеси и принцове!
Само тъжни порои,
от огорчени сълзи!
И така пак боли ли, боли!
© Ева Георгиева Все права защищены