Дъждовен рай

Не коленича и не падам духом.

След краха идва новото начало.

Не си горя крилете напусто.

Благославям слънце за мен огряло.

И литвам след всяко светло чувство,

следи горещи оставило за да не мръзна,

живота ми превърнало в изкуство,

в жарава огнена и в тлеещ въглен...

За да танцувам при всяка победа,

за да тъгувам при участ нелека,

тихомълком с беди да се разделям,

да ги пращам в бездна далеко.

И тръгвам към края без да се подхлъзвам,

туширам болката в сърцето,

семенца от обич покълнят,

рай дъждовен съм от небето.