2 дек. 2007 г., 13:52

Дъждовен смог 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 (8)
919 0 13
Чадърен хоризонт. Мастилено небе.
Посърнали сивеещи усмивки.
От радостта ни зимата краде,
от светлината - полумрака синкав.
Прилича днес градът на пещера
и стълбовете - сякаш сталактити.
Бетонова опушена зора...
Това е днес! За утре-то не питай!
Дъждовен смог и мирис на бензин...
Животът е отдавна циментиран.
Вали в душите и навън вали
и търсиш се, а все не се намираш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...

Ещё произведения »