Обличам се в дъждовна топла дреха,
звънчетата на капките ми пеят,
макар че слънчевия ден ми взеха,
в симфония се сбъднаха на кея,
прелитат над морето като птички
от водноприказливата порода,
прегръщат ме и ме целуват всички,
дъждовно щастие в сърцето водят.
Дъждът и слънцето са ми любими,
макар че никак, хич не си приличат,
но мисля прилика едничка имат,
защото откровено ме обичат.