Помниш ли следобеда в дъжда,
под чадъра на лъчите коси,
ти целуна ме и каза “да”
и вървяхме мокрички и боси.
По асфалта капки топъл дъжд
запламтяха като минзухари.
Помниш ли, целунах те веднъж
и далече мълния удари.
Завъртяхме се като на бал,
щом гърмът дойде и загъргори.
Липов цвят, наскоро прецъфтял,
вятърът във локвите събори. ...