Приглушено в улуците мърка,
топъл дъжд, като котка бездомна.
Гръб извива, от обич побъркан,
този град – пролетта му напомни,
че по сухите жили и клони,
ще кипи полудяла мъзгата,
луд южняк пеперуди ще гони –
ще разцъфне, в премяна – богата,
мойта мъничка, скромна градина,
цяла зима, за слънце копняла,
с полет бръснещ, когато премине,
на надеждата птицата бяла. ...