Дъждът плаче своята тъжна песен,
листата отчаяни хлипат, оклюмали,
Земята-майка нежно попива сълзите му,
птиците стихнаха, онемели от мъка.
Ето ме, тук съм във своята есен,
заслушан в тихия плач на листата,
замислен и тъжен, отново ограбен,
и гръмове тежки раздират душата ми.
Пред мен си, прегръщаш ме плахо,
уплашена,
свенливо склонила глава за мойте
целувки, ...