Дъждът ме връща в детството, когато
валеше като в тропик – изведнъж.
И всяка капка беше старо злато,
а всеки звук напомняше за мъж,
държащ в ръце Орфеевата лира...
Къде е този дъжд? Не знам къде!
Единственото знам е, че не спира,
дъха ми в късна есен да краде!
© Елия Все права защищены