1 апр. 2018 г., 14:19

Дъждовно 

  Поэзия » Другая
848 11 11

Облачно време. Кръгла луна

скита в небето безвездно.

Някъде спи на топло денят.

Някой завил го е с нежност.

 

Къс тишина обвива града,

вятърът само я реже.

Думата търси. Нейното "да"

крие дъждовната тежест.

 

Плисва дъждът и дълго сълзи,

покриви прашни измива.

По булеварди после пълзи

с ледена хищност, проливен.

 

Жълто такси е спряло само́

в обезлюдена пиаца.

Спомня си нещо. Воден подмол

лъже го с минали знаци.

 

Пуска си песен с тъжен рефрен.

Тази нощ нещо се спуква.

Може би в него, може би в мен

свива дъждовна пролука.

 

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??