Ще си открадна от този ден
двете настръхнали котета,
дъждовно мокрия ти перчем
и непослушното копче.
Ще си открадна тих кехлибар
от танцувалните листи,
стоп от любимия светофар,
който виним, но излишно,
докато в тази мокра земя
под вечното бързане
диша като забравен роман
каквото ни свързва.
Ще си открадна и след това
започвам да си припомням...
Спи сто години в моята ръка
страхът за нас незаконно.
под вечното бързане
диша като забравен роман
каквото ни свързва."!"Желал бих да търсят още, по-нататък."