20 мая 2024 г., 10:19

Дъждът, който не искам да спира 

  Поэзия
245 3 9
ДЪЖДЪТ, КОЙТО НЕ ИСКАМ ДА СПИРА
Бездомна светулка – сред двора завърна се баба –
и сякаш глухарчета в празната нива въздишат.
Помилвала мълком кората уханна на хляба,
изприда дъждовния облак на сребърни нишки.
Тъй дълго вали – и упойно, и някак прощално.
Притискат се циглите в долния край на комина.
Но кой ли да дойде – кандилцето празно да палне,
щом щъркел дори не рачѝ върху нея да мине?
Нощта е вдовица и къта световната мъка –
горчива, почти като ядка на бъдния изгрев.
В прегръдката хищна на мрака следите се къпят ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??