7 февр. 2015 г., 23:43  

Дъждът 

  Поэзия » Белые стихи
747 0 0
Дъждът
Навън не спира да вали,
градът потънал в тъмнина е.
Вали от дни... от седмици
навсякъде тъга е.
Дъждът мокри и облива,
като катарзис той преоткрива.
А ний сме мрачни, натъжени,
сякаш животът липсва в наш'те вени.
Дишаме, но сме неживи.
Уж преражда той, дъжда!
А ние бягаме от него, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Марашева Все права защищены

Предложения
: ??:??