Дъждът краси града,
градът грози дъжда.
Срамът грози страха,
страхът краси срама,
без да го извисява.
Какво разби съня,
къде избиват спомени:
в нервни изблици,
в часове взиране,
в секунди сърдечно примиране.
Треперещ глас,
препушен фас,
профил без анфас,
ужасна е –
пълната самота.
© Братан Все права защищены