16 сент. 2008 г., 19:35
В дъждовен град дъждовни хора
измиват чувствата си всеки ден.
Да трогна техните души не мога,
дъждът излива се, порой и в мен.
Лицата стават толкоз гладки,
прозрачни погледите са дори.
Сълзите...?! Те са вече сладки,
нали дъждът ги сътвори.
И плах през улиците водни тичам,
пропит до костите си чак.
Не искам с никого да си приличам,
но как измива се водата, как? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация