...Дъждът на любовта...
Дъжд! Дъжд! Дъжд! Дъжд по улицата и в дома!
Пристъпваме, хващаме са за ръцете, политаме!
Прегръдка, целувка, шепот, вик, път към Съдбата...
Студът си отива, идва Топлина валяща с нас...
Тъмнина бе секунди преди съзнателно да завали...
и безумно да ни окъпе светлината на Любовта...
Къде било е преди това Чувство? - питаме се несъзнателно.
Глухи и слепи сме били, липсвало ни е, за да сме себе си!
А сърцето ни, макар да е обичало другия, било е заспало...,
заспало в кошмар, в свят, където много пъти е умирало
и не е туптяло изобщо досега, не е живяло и не е дишало, ...