1 июл. 2009 г., 21:29

Дъждът в мен 

  Поэзия
749 0 7

Скъса се небето, натежало

от надежди, сбирани с години

и изтупа прашно одеяло.

... Този дъжд не се размина...

 

Завъртя вихрушка от илюзии

и трески от наранената ми гордост.

Имала съм може би за губене

от безброй предателства и подлост.

 

Заваля дъждът ми от неистини

и от празни нереални сцени.

Любовта ми закрещя неистово.

И молеше да си остане в мене.

 

За да си имам нещо неизмислено,

в което да се хващам в зимите...

Сега е хубаво, а аз - пречистена!

... Добре, че този дъжд не се размина...

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??