yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
6 мая 2014 г., 12:57

Дългият път към дома 

  Поэзия » Философская
569 0 12

 

Вървял ли си през нощните треви,
когато юни е въздишка лунна?
Щурчето се превръща във очи.
И всичкото останало е струна!

Със звездните си чанове нощта
ехти, а въздухът е стъклен.
И стиски суховейна тишина
раздиплят щрихите на пътя.

От грехове проскърцва натежал
над сухата река старинен мост.
И в този летен пищен карнавал
ти си единствен и неканен гост.

Съзираш ли посоките назад –
към дом, зад буките закътан,
където чакат – неуморен гард –
камбаната с език изтръгнат,

разпънат щъркелът върху комин –
компас в небета бездихани –
да се завърне блудният им син.
И му се молят да остане!

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??