Нека се срещнем на гарата
и се престорим, че не се разделяме
завинаги,
а само изпращаме тъгата
на едно дълго пътуване
към себе си.
Нека се целунем с жар
и се престорим, че не се обичаме,
но не искаме да си го кажем
от страх,
че ще повярваме отново.
Нека се прегърнем силно
и се престорим, че има спасение
в жертвата
да бъдем други заради другите.
Нека оставим нещата така
и се престорим, че живеем.
Заради нас.
© Надежда Тошкова Все права защищены