Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
21 апр. 2009 г., 12:28

Дългото пътуване 

  Поэзия » Другая
771 0 14

От залезите криех самотата
и огънят угасна от бездумие.
Наум изплаках тайните разпятия
на болката във всяко новолуние.
Със остър връх - подарък от луната -
изписах думите на моя стих.
На себе си горчах от тишината,
но никого от обич не раних.
По пълнолуние сбогувах си сърцето
със любовта, поникнала във мен,
тъй жаждата увяхна във гръдта ми,
а пясъчни звезди ми очертаха кръг...
по който тръгнах в светла дреха
към радостта на своето пребъдване,
държах в ръка безмерната утеха
на илюзорното, поредно раждане.
Сега обгърнала с ръце нозете,
глава склонила в свойте колене.
Със дългото пътуване към себе си,
сбогувах се в едно сърце.
 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??