26 сент. 2010 г., 16:08

Дърво на самотата 

  Поэзия » Другая
709 0 10
Обветрено дърво съвсем самò
танцува в хоризонта синьо-златен.
В житата вкоренено със стъбло,
изпраща слънцето на запад.
И там... от близкото далеко...
в очите ми докоснато най-меко,
помахва ми със клоните едва,
донасяйки ми кошница с тъга.
И отминавам, но макар и с болка...
Налага се, животът е раздяла.
Но, въпреки че тръгвам си оттук,
сърцето ми при теб, Дърво, остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??