15 нояб. 2007 г., 15:43

Дърводелско 

  Поэзия » Философская
869 0 6
 

В ъгъла на тясната си същност,

свит, потънал в кървави мечти,

човек  дълбае в свойта външност

с ножче своите черти.

 

Опитва се да ги направи остри,

оригинални с тъпия си нож,

и стърже още, на места до кости...

До сърцето стигна тази нощ.

 

Натисна там и с гърчеща гримаса

изпусна жалкото си острие.

Душата му по-твърда се оказа

и пак остана в своето лице!

© Силвана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??