3 дек. 2018 г., 11:56

Дървото 

  Поэзия
258 1 0
Мълчаливо гледа дървото в облаците,
оголено, настръхнало, поглед впило,
емблема на гордост, едно от жреците
тайните земни и мъдрост притаило.
Брои точно годините обезлистване.
Запечатва всички природни стихии
и човешките страсти безсмислени.
Памет за хиляди житейски орисии.
Под короната му разговори са водени,
в любов до вечност са се вричали,
до него преливали реки пълноводни,
птичи гнезда с живот го обкичвали. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Все права защищены

Предложения
: ??:??