От клоните на време безпощадно
отвяват сухи листи ветровете -
минутите, за глътка смелост жадни,
отиват в паралелен свят да светят.
Умиращи за делниците земни,
родени за пространства неизбродни,
от Вечното дърво прашинки дребни
отронват се - ненужни и свободни.
Не храни мъртви мигове животът,
изпраща ги - тревожни, зли, красиви,
но силите не губи си дървото -
тръпчивите му сокове са живи. ...