ДЪЩЕРЯ ТИ

Заставам над гроба ти – обезкрилена птица.
Ковчегът над ямата дълбока надвиснал лежи.
В паметта ми се люшкат опънатите жици,
гарвани грачат, този звук в душата ми ехти.

Той се чува на баща ми от неизвестния гроб,
от гроба на брат ми, в моя несретен живот,
плачещ, разнищтващ ме от мно,о,го години,
Ти си отиваш - на мълчанието станала робиня.

Дочувам, питат: - Коя е тази непознатата?
Те не знаят, че в мен тече топлата кръв,
чрез пъпната връв от тебе, майко, прелята.
Какъв да е моят отговор, Господи, какъв?

Аз дойдох тук - на гроба прошка да ти дам.
Отдавна съм ти я дала, но сега за последно
ръката ти да хвана, да усетиш сърдечния плам,
изгарящ душата ми в годините непрогледни.

Не плача. Сълзите съхнат, отдавна изплакани.
Няма да те целуна, за да не наруша покоя ти.
Нека е светъл пътя на душата ти! 
Желае ти го, опечалена, дъщеря ти!

16 03 2017