ДЪЩЕРЯ ТИ
Заставам над гроба ти – обезкрилена птица.
Ковчегът над ямата дълбока надвиснал лежи.
В паметта ми се люшкат опънатите жици,
гарвани грачат, този звук в душата ми ехти.
Той се чува на баща ми от неизвестния гроб,
от гроба на брат ми, в моя несретен живот,
плачещ, разнищтващ ме от мно,о,го години,
Ти си отиваш - на мълчанието станала робиня.
Дочувам, питат: - Коя е тази непознатата?
Те не знаят, че в мен тече топлата кръв,
чрез пъпната връв от тебе, майко, прелята. ...