Ти виждал ли си дюля да цъфти -
неземна красота - лилаво-бяла прелест.
Душата се обръща и трепти,
сърцето ти облива се във нежност.
И само за едничък дюлев цвят
си струва да живееш и да страдаш -
дали си беден или си богат,
цъфти си дюлята - очите радва.
Как бил съм сляп аз толкова лета,
как гледал съм, но нищо не съм виждал
от радост иде ми да полетя,
да се превърна в дюлев цвят невиждан.
О, нека в дюлев цвят се преродя,
да радвам всички, па макар за кратко,
сърцата хорски с обич да стопя,
накрая... да превърна се във сладко!
© Константин Коев Все права защищены
Браво!