Снагата ми - студена като зима...
Душата ми - камина е бумтяща...
Не зная още колко ще ме има
и колко белоогнено ви плаша,
но мога да вървя по хоризонта
с разперени мечти за равновесие...
и да търкалям по небето огън,
а от звездите месечина да омеся...
Мога да преглъщам лошотията,
а от доброто да наливам в кана...
Повръщам махмурлийски немотията...
Приятелската болка ми е рана... ...