26 июл. 2007 г., 00:40

Е 3 

  Поэзия
760 0 6
Е-3
Безбройни дни, безкрай безсънни нощи
аз чаках и мечтаех в унес благ.
Преследваха ме образи среднощни -
невидими сред утринния хлад
Невидими и ярки силуети,
затворени и имащи криле,
покълващи и още непосети
обрулени без бурни ветрове...
Мечти! О, крехки клончета невинни,
милиони тънки сламки всред всемир,
надежди слаби, образи тъй свидни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Власакиев Все права защищены

Предложения
: ??:??