16 февр. 2007 г., 05:17

Е П И Т А Ф И Ч Н О 

  Поэзия
658 0 11

На гроба ми с тамян не ме кадете!

И вино не изливайте в пръстта.

Единствено свещичка запалете

 и целунете с обич кръста.

 

Към снимката не гледайте - там няма

от моето лице дори следа.

Животът е надежда и измама,

а истината скрита е в пръстта.

 

Какво, че бях достоен и се борих!

Успявах с воля - а сега какво?

На гроба ми не искам да се молите,

затворен съм  във мида от дърво,

 

която след година ще изгние…

Виж, костите ми бели ще стоят,

в тях корени различни ще се впият,

 за да подхранват цъфналия цвят.

 

На гроба ми букет си наберете

от здравец и от момина сълза.

Спомени за мен назад върнете

Дано не само с думата… живя!

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??