В очите на врабче е отразен,
светът ни, като житно зрънце малък.
Изплакан от страхливците рефрен -
горчи, засяда - твърд, вчерашен залък.
И джойстик е в ръката на дете,
научено от малко да разбира,
как тактики, интриги да плете,
макар и виртуално - да умира.
Расте войник ще кажат. А дали?
Хлапето с пистолет се заиграва.
Дори да го убият - не боли,
играта виртуална е такава. ...