* * *

22 янв. 2008 г., 21:40

Поэзия » Философская

887 0 1

И слънцето изгря на небето
А надеждата напуска пак сърцето
Напуска го
Без дори и сбогом да му каже
И пътят вече няма кой да му покаже
Мина ден минаха два
А сърцето вика пак едва-едва
Едва дочува се гласа
Напуска го
Без дори и сбогом да му каже
И за неговата мъка няма кой да чуе
Тишина залива го сега ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения