22 янв. 2008 г., 21:40

* * * 

  Поэзия » Философская
882 0 1
И слънцето изгря на небето
А надеждата напуска пак сърцето
Напуска го
Без дори и сбогом да му каже
И пътят вече няма кой да му покаже
Мина ден минаха два
А сърцето вика пак едва-едва
Едва дочува се гласа
Напуска го
Без дори и сбогом да му каже
И за неговата мъка няма кой да чуе
Тишина залива го сега ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Оля Все права защищены

Предложения
: ??:??