Мечо из гората скита
и реве на глас за трима,
де когото срещне пита,
кой разсърди баба Зима.
Та сега не ще да тупа
бели черги и юргани,
сняг да падне, да затрупа
ниви, бърда и поляни.
Плаче Мечо, ех, горкия,
спал бих, пусто, опустяло,
как сега да се завия,
като нямам одеало?
© Надежда Ангелова Все права защищены