Тогава беше друго време -
илюзията бе мечта:
по-тънка от юздичката на стреме,
по-нежна от копринен шарф.
По-лека и от пеперуда,
полегнала на златен клас,
преди да овършее бурята
зрънце по зрънце вяра и захлас.
Мечтата е сега илюзия
на времето във си бемол.
От ниското небе се спуска мрежа,
мирише на заблуда и карбол.
© Христина Комаревска Все права защищены