Izumrudkata (Катя)
290 3762
3 апр. 2011 г., 22:01

* * * 

  Поэзия » Гражданская
621 0 2

 

                                                      Нека да издигнем  глас

 

 

                                                  Примиряваме  се с всичко -

на бедност, на  нерадостен живот,

живеем с мисълта, че утрешният ден

ще бъде по-добър,

по-надежден,

по–лек!

Но,  уви, животът ни е тежък,

съдба ли е това, не знам!

Животът става все по-труден,

а ние претръпнали мълчим…

 

В това е нашата беда...

Мълвим без думи, молейки се Бог.

И вярата в нас гори, надеждата

с   ръка да ни помилва...

 

 

                                                     Хей – хора!

Стига – вече!

Притихнали, невярващи, в нищо -

да търпим...!

Протегнете си ръцете,

защото в тези отрудени ръце

е нашата сила...!

 

                                       Оковаха ни в борд и бедност,

и мъката гори в нас...

   А невидими окови днес държат ни

в своя хладен плен...!

Но докога,

но докога, се питам...!

 

 

                                           Притихнали, невярващи...

В нищо ще търпим...!

О, нека!

Нека да издигнем глас...

гласът на отчаянието

в борбен вик да екне...!

 

 

                                        Не, не стига,

               не сме родени роби да стоим...!

       Невидими окови,

                  ще строшим...!

 

 

                                                                                                                         03.10.1997г

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Или скачаме зад "борда", или чакаме да го махнат! И в двата случая имаме две възможности - да се научим да плуваме или да се удавим, което не е чак толкова лошо - все пак имаме избор! Но вместо приготвения воденичен камък... за нас ще е по-лесно, ако ни подхвърлят спасителния пояс, който ни отнеха (макар, че е спукан и изсмукан – поне не тежи)!
    Като заговорихме за бордове, така борд-до борд, се сетих за ланшните си думи -
    "Не искам да съм миноносец
    с разкъсван от експлозии ум!
    Аз искам да съм вестоносец
    с изпълнен от надежди трюм."
    Така беше и е така... но темата ми е близка и това е начина - трябва да се говори, защото мълчанието ни доведе до тук! Трябва да горим, дори да изгаряме, ако искаме да ни е светло пред очите! Подкрепям!
  • Силно!!! Поздрав!!!
Предложения
: ??:??