18 апр. 2020 г., 08:37

... 

  Поэзия » Философская
422 0 0

Мечтата все върви пред мен,

примамва и ми свети.

Загатва, че е достижима,

обсипва ме с конфети.

 

Тя помни всичко - обещания,

ангро залози и забежки.

Не ме упреква, нито се смалява -

за глупостите ми и тъжни смешки.

 

И слава Богу, че я има,

дори в най-слабата искрица.

Подпалва ме, да я догоня.

И вярва, че съм птица.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??