...

18 апр. 2020 г., 08:37

Поэзия » Философская

465 0 0

Мечтата все върви пред мен,
примамва и ми свети.
Загатва, че е достижима,
обсипва ме с конфети.
Тя помни всичко - обещания,
ангро залози и забежки.
Не ме упреква, нито се смалява -
за глупостите ми и тъжни смешки.
И слава Богу, че я има,
дори в най-слабата искрица.
Подпалва ме, да я догоня.
И вярва, че съм птица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

...

Искате да прочетете повече?

Предложения