* * *

27 окт. 2011 г., 15:36

Поэзия

1199 0 12

Промъквам се
край сивите си спомени.
Прескачам локвите
на настоящето,
а те –
оголени.
Не е победа да премина суха
тази кал
към розовото неизвестно утре.
Победа ще е да остана цяла,
когато
настоящето се срути...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения