31 мар. 2009 г., 09:01

* * * 

  Поэзия
455 0 4

... И пясък, шепи пясък във очите...
на простосмъртните, горките.
А зрящите ще дебнат от засада:
на всеки зрящ - по двама слаби.
Всесилни, или повече могъщи,
по-гадни, или по-чевръсти.
Как трудно ще е всяко спускане на ветровете,
как пусто ще е и след тях небето...
А боговете сигурно са уморени,
от земните ни, хорските дилеми -
да бъдем ли, или пък не?!
Дали ще ни отворят портите на Рая,
или във Ада ще ни пратят без пощада!


п.п. По мой коментар към стиха на Lingerie http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=162123, и с негово съгласие...

 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мъдро е, Нели.
    Поздравленоя!
  • Много ми харесва!
  • Поздравления, Нелко*!
    / с това П.П. всичко си идва на място!/
  • "...на всеки зрящ - по двама слаби."

    Нелка, като го прочетох, се сетих за думите на един мой професор от СУ: "Българите сме като Самуиловите войници - на всеки 100 000 има по един едноок."

    Прегръдка!
Предложения
: ??:??