И бродя безцелно,
и бродя самичка.
В баровете е пълно
и по улиците е пълно,
а в нас няма никой.
И лишено от смисъл е това съществуване,
увенчано с безкрайни надежди.
И ненужни, претруфени стихове,
и течащи безцелно години.
И накрая градината глуха е,
и накрая дори и сред хора се плаша.
© Ивана Кирилова Все права защищены