Не, не искам аз сега,
не, не искам аз да се будя,
ще остана пак в съня
вечно щастлив.
Там, където ти в нощта
идваш да останеш.
Но ето, идва сутринта
и теб те няма,
няма те до мен,
свивам се в ъгъла
там в студа,
аз отново и отново
сам съм сега,
в безкрайна тишина
треперя от студа.
И час подир час
времето тече неуморно,
идва вечерта, в която
отново ще съм сам.
А на входната врата
звъни камбана.
Отварям и там сега
стоиш ти неловко,
рониш сълзи,
молиш за прошка.
Искаш любовта,
която ти отритна,
като счупена мечта.
Но всичко свършва.
Стоя на входната врата,
прегръщам те в нощта,
в която ти остана
при мен за вечността.
© Сергей Тодоров Все права защищены